Вие сте тук

Бебетата започват да учат още преди да се родят

Автор: Lesley Evans Ogden

То е ясно, от сепията, която се учи да разпознава плячката си още преди да се излюпи, до птиците, които запомнят “пароли” още в яйцето, за да създадат връзка с родителите си, че образователният процес започва преди раждането.

Докато бях бременна с първото си дете, чувах онези типични непоискани съвети, които заливат бъдещите майки.

“Не яж пикантни храни” и “Избягвай чесън, особено докато кърмиш”. Но като човек, който обича пикантна кухня, аз бях скептична и не особено склонна да слушам. Кухните по света са доста различни. Със сигурност бебетата, родени в някоя от столиците на лютото, се учат да свикват с мляко с повече вкусови нотки?

Беше си чиста спекулация от моя страна, но личният ми експеримент осигури подкрепа на тезата, въпреки статистически недостоверният брой на изследваните обекти – само един. Моят малък експериментален обект изрази своята наследена любов към кърмата, подправена с чесън и къри, като доволно си похапваше, а после си похапваше още.

Някои по-строги научни изследвания също подкрепят идеята, че бебетата още преди да се родят добиват вкусови предпочитания. Всъщност, ученето от родителите, не е ограничено само до вкуса. Нито пък се отнася само за хората. От проведените експерименти излиза, че всички животински видове, малки и големи, учат за света още преди да влязат в него, като обръщат внимание на вкусове, миризми, звуци и дори гледки – достъпни преди раждането.

Бебетата са чувствителни към вкуса на кърмата. (Credit: Bernhard Classen/Alamy)
Бебетата са чувствителни към вкуса на кърмата. (Credit: Bernhard Classen/Alamy)

Така че, може ли увлечението по чесъна да се научи пренатално? Питър Хепър (Peter Hepper) от Кралския университет “Белфаст” решава да разбере. Той и колегите му тестват деца, родени от майки, които или често, или никога не са консумирали чесън по време на късната бременност.

Изследването му включва 33 деца, а резултатите подсказват, че заученото пренатално предпочитание към чесъна се запазва дори години по-късно, което може да се види в желанието на децата, които са вече на 8-9 години, родени от консумиращи чесън майки, да ядат картофи, овкусени с чесън.

Как бебетата на хората усещат вкус в утробата? Има няколко възможни начина.

Една възможност, обяснява Хепър, е че вкусът прониква в околоплодната течност, така че когато плодът започва да преглъща – което се случва около десетата седмица от развитието – “той ще усети вкусовете, които са проникнали”.

Вкусовете, също така, могат да пропуснат устата и да преминат директно в кръвта на плода чрез кръвта на майката. Това може да е отчасти вярно по отношение на чесъна, който може да се задържи в организма часове след като е консумиран – което обяснява защо хората, близко до нас, могат да го помиришат дори на следващия ден.

Не само силни вкусове като този на чесъна могат да повлияят на вкусовете на плода. Същото може да се отнася и за едва доловимите вкусове.

Credit: Keith Leighton/Alamy
Credit: Keith Leighton/Alamy

В експеримент на Monell Chemical Senses Center във Филаделфия, Пенсилвания (спонсориран от фирма за бебешки храни), изследователите измервали бебешките реакции към обикновени и овкусени с морков зърнени култури. Някои от майките пият сок от моркови и вода в последните три месеца от бременността и първите месеци на кърменето, докато друга част от жените са само на вода.

Въз основа на степента, с която бебетата на пет до шест месеца реагират с гримаса на обикновените зърнени култури в сравнение с тези, които са овкусени с морков, изследователите заключават, че охотата към морковите може да бъде заучена пренатално, чрез проникналия в околоплодната течност вкус или след раждането чрез овкусеното с морков мляко, което пият.

Всичко това може да изглежда малко незначително, но всъщност не е. При бозайниците като цяло вкусът и мирисът са важни елементи, които бебетата търсят преди да започнат да сучат.

“Когато бебето започне да суче, то усеща същия вкус, който е усещало през последните 30 седмици преди раждането, така че приема млякото”, твърди Хепър.“ Ако е с различен вкус, вероятно ще е доста по-проблематично.”

В такъв случай не е изненадващо, че пренаталното заучаване на вкусове е разпространено сред бозайниците. Наблюдавано е например при зайци, плъхове, кучета и котки.

То може би е важно за разпознаването на майката. “Има логика”, казва Хепър, “да си програмиран да реагираш на своя родител, както той е програмиран да се грижи за теб.”

Дива котка (Felis silvestris), която храни малките си (Credit: blickwinkel/Alamy)
Дива котка (Felis silvestris), която храни малките си (Credit: blickwinkel/Alamy)

Тези първични пренатални модели на разпознаване между майка и дете могат да са особено важни за нещастните видове, които са експлоатирани от  гратисчийството на други видове – като например кукувиците, които не се грижат за малките си.

Птицата Malurus cyaneus е една от целите на кукувицата Chrysococcyx basalis. Тази кукувица ще снесе яйце в гнездото на Malurus cyaneus, ако има възможност, но пренаталното учене може да позволи на птицата-домакин да разбере измамата.

По отношение на това как е изследвано поведението на Malurus cyaneus, то “беше малко случайно”, казва Даян Коломбели-Негрел от Университета “Флиндерс” в Аделейд, Австралия.

По време на изследване върху хищниците тя записва звуци от гнездата на Malurus cyaneus денонощно. По-късно, когато преглежда записите, забелязва, че женските издават специални звукови сигнали по време на мътенето. Това може да изглежда странно за птица, която мъти, понеже се очаква да пази тишина, за да не привлича вниманието на хищниците.

Заинтригувана, Коломбели-Негрел сравнява инкубационните сигнали на майката с първите сигнали на малките птиченца от вида “храни ме, храни ме”, които те издават още щом се излюпят. Сравнявайки двата сигнала, тя е поразена от приликата.

Могат ли майките да учат малките си пиленца, които са още в яйцата, на сигнала “храни ме”, който рожбите да използват след като се излюпят?

Malurus cyaneus (Credit: David Tipling/naturepl.com)
Malurus cyaneus (Credit: David Tipling/naturepl.com)

Учените разменят яйца между гнездата, за да видят дали пиленцата научават сигналите на биологичната си майка или на приемната. Сигналите на малките показват по-голямо сходство с птицата, която ги е мътила, а не с биологичната майка, което доказва, че птичетата учат докато са още в яйцето.

Както обяснява колегата на Коломбели-Негрел Марк Хюбър от Колеж “Хънтър”, Ню Йорк, изследователите измерват също промените в сърдечния ритъм на развиващите се птици в яйцето, за да открият дали малките могат да се научат да разпознават различни видове звуци. Хюбър казва, че това потвърждава, че “ембрионът учи докато е в яйцето, още преди да се излюпи”.

След това учените искат да знаят дали родителите могат да разберат тънките разлики в сигналите на пиленцата.

Затова те решават да проверят какви са родителските реакции спрямо молещите се сигнали, записани на плейбек, на собствените им пиленца, на малки от друго гнездо и на малки кукувици от вида Chrysococcyx basalis. Този вид кукувици понякога оставят яйцата си в гнезда на Malurus cyaneus, за да бъдат осиновени – катастрофално събитие за Malurus cyaneus, понеже малката кукувица ще изхвъли всички други от гнездото, осъждайки ги на смърт.

Родителите не се заблуждават лесно. Те отговарят по-силно, носейки повече храна, на сигналите на собствените си малки. Така че Malurus cyaneus, поне за сега, изглежда имат надмощие в надпреварата си с кукувиците, понеже обучават неизлюпените си малки на вокална парола.

“Паролата ти позволява да живееш”, казва Хюбър. “Ако не кажеш паролата, родителите ще те хранят по-малко”, или ще изоставят гнездото напълно, за да започнат отначало.

Кукувица (Chrysococcyx basalis) (Credit: James Peake/Alamy)
Кукувица (Chrysococcyx basalis) (Credit: James Peake/Alamy)

Скорошен труд на Коломбели-Негрел, Хюбър и техни колеги, предполага, че близките роднини на Malurus cyaneus – Malurus melanocephalus също учат малките си на звукови сигнали. Учените сега се чудят колко разпространено е всъщност това ранно обучение.

И не са първите, които си задават този въпрос. Изследване на Гилберт Готлийб през 70-те години на XX век показва, че този тип обучение се появява и при патиците.

По-скорошната работа на Кристофър Харшоу и Робърт Ликлайтър от Университета на щата Индиана показва, че малките маскови вирджински пъдпъдъци предпочитат сигнала на японския пъдпъдък пред сигнала на собствения си вид, в случай, че са чували звуци на японския вид докато са били в яйцето.

Масков вирджински пъдпъдък (Colinus virginianus) (Credit: David Welling/naturepl.com)
Масков вирджински пъдпъдък (Colinus virginianus) (Credit: David Welling/naturepl.com)

Но извън шепата примери като тези, възможността ембрионите да обръщат внимание и да се учат от звуци, които чуват, не е широко изследвана.

И все пак, при един вид излагането на звук преди раждането е изучено и обсъдено обширно. Дали ранните звукови предпочитания са заучени или вродени? При хората изглежда е комбинация от двете.

В Нюйоркския университет психологът Атина Вулуманос се интересува колко рано в развитието си хората започват да учат език.

Не е лесно да изследваш езиково обучение в утробата. Вместо това хората се фокусират върху новородени, като контролират поведението на родителите по време на бременността, за да видят как това се отразява на бебето щом се роди.

Вулуманос изучава как новородените бебета реагират на човешка реч в сравнение с неречеви звуци.

Да пускаш музика на корема си вероятно няма да постигне много (Credit: Hartphotography/Alamy)
Да пускаш музика на корема си вероятно няма да постигне много (Credit: Hartphotography/Alamy)

Новородените прекарват много време в сън, “но единственото, което правят, понеже им се налага, ако искат да оцелеят, е да сучат”. Затова Вулуманос и екипът ѝ използват реакциите на бебетата към сученето, за да различат пренатално заученото от вродените предпочитания към конкретни звуци.

Учените използват биберони с вградени сензори за налягане, специално проектирани да измерват колко енергично сучат бебетата. Вулуманос обяснява, че срещу това да смучат биберони без хранителна стойност, бебетата ще чуват звуци. “Колкото повече смучат, толкова повече ще чуват звуците, за обратна връзка”, казва тя.

Чрез промяната на звуците, които бебетата чуват, тя установява, че те сучат все по-усърдно, когато чуват реч. Изследването показва, че предпочитанието на новородените към реч, вместо неречеви звуци е по-скоро вродено, а не заучено.

Но също така става ясно, например, че новородените бебета разпознават и предпочитат да слушат езика на родителите си, нещо, което определено трябва да е научено.

“Бебетата, които чуват английска реч, ще сучат повече при звуци от английски, отколкото при френски език”, казва Вулуманос, а “френските бебета ще сучат повече като чуят френски, отколкото, ако чуят руски”. Те разпознават майчиния си език не само когато е говорен от майката, но и когато други хора го използват.

Колкото до бебетата с едноезични майки в сравнение с бебетата на двуезични майки, колегата на Вулуменос Джанет Уъркър от Университета на Британска Колумбия открива, че бебетата, които чуват два езика – английски и тагалог, сучат еднакво усърдно и на двата си майчини езика.

А по отношение на музиката? Може ли плодът да учи мелодии, докато е още в утробата?

Credit: Blend Images/Alamy
Credit: Blend Images/Alamy

Във финландски експеримент група от бременни жени слуша мелодия – запис на “Twinkle Twinkle Little Star” – почти всеки ден от бременността. Втора група изобщо не слуша мелодията. След като бебетата се раждат, изследователите тестват реакциите им към леки, но преднамерени промени в мелодията или “грешки” в познатата песен.

“Разбира се, бебетата спят”, казва Мина Хотилайнен от Хелзинкският университет, която ръководи изследването. “Но ние записваме електроенцефалограма, продължителен сигнал от различни части на мозъка.”

Както при правилните, така и при изменените мелодии, мозъците на бебетата, които преди раждането са били изложени на мелодията, имат по-силен отговор, отколкото мозъците на другите бебета, от което следва, че едните са чули и запомнили мелодията по време на вътреутробния период.

Едно важно приложение на това откритие на ранното учене е нуждата да се обърне внимание на звуковата среда при бебета, които са родени преждевременно.

При положение, че има доста шум от машини в неонаталната болнична среда, бебетата ще учат тези звуци, вероятно в замяна на речта. “Това би могло да доведе до по-късни проблеми с ученето на езика”, казва Хотилайнен.

Хотилайнен към момента изучава недоносените бебета, получаващи “кенгуру грижа”, в групи, които чуват тишина, реч или нежни приспивни звуци, за да види дали конкретна звукова среда може да им помогне по-бързо да развият езиковите си умения.

Бившият студент на Хотилайнен, Еньо Партанен, участник в изследването, също се надява да разбере как, защо и кога учим звуци, “и какви видове дефицити в развитието можем да започнем да подобряваме в ранна възраст”, казва той.

Обаче целенасоченото модифициране на звуците, които развиващият се плод чува, е нещо, по отношение на което Хотилайнен е доста предпазлива. Тя е скептична към стойността на “стимулаторите на плода”: устройства, някои прикрепени към корема, а други – чрез вагинални високоговорители, които се  продават на бъдещите майки, за да пускат музика директно на неродените си бебета. “Изобщо не съм сигурна дали е добра идея да се използват такива”, казва тя.

Яйца на Sepia pharaonis (Credit: David Fleetham/naturepl.com)
Яйца на Sepia pharaonis (Credit: David Fleetham/naturepl.com)

Вкусовете, ароматите и звуците, които заобикалят животните по време на пренаталното им развитие, не са единствените, от които могат да учат.

При сепията, която се излюпва от яйца и се грижи сама за себе си, Людовик Дикел изучава как ученето в яйцето може да се развие дотам, че сепията да вижда преди да се излюпи.

Сепиите имат поведенчески репертоар, който е “един от най-богатите в животинското царство при излюпване, мечта за всеки поведенчески биолог”, казва той. Неговото проучване показва, че веднага щом визуалните системи на сепиите функционират, което е около три седмици преди излюпването, те започват да се учат от това, което виждат – еквивалент на човешката утроба с гледка.

В един експеримент Дикел и колегите му “показват” пред няколко ембриона на сепия снимки на раци, но не ги излагат на някой от химикалите, които раците освобождават и които могат да издадат миризмата или вкуса им. Тези сепии след излюпването имат предпочитание към яденето на вкусни ракообразни, за разлика от връстниците им, които не са били изложени на визуалните знаци преди излюпване.

Дори по-рано, четири седмици преди излюпване, екипът на Дикел открива, че сепиите могат да учат от допир и от химически сигнали, като например миризмата на хищния европейски лаврак.

Тази миризма на страх и възможността да се учат от нея, се появява също и при саламандрите и жабите.

Да учат за безопасността на околната среда, в която предстои да се излюпят, може да е много важно за тези земноводни. Много от тях, като например Ambystoma annulatum, се развиват в ефимерни и често богати на хищници среди, в които 90-99% от малките биват убивани преди да се превърнат от  попови лъжички във възрастни.

Това, казва Алиша Матис от Университета на Мисури, е причината, поради която нещата, които си научил преди да се излюпиш, могат да ти спасят живота. “Има огромен натиск върху тях, за да бъдат в състояние да оцелеят”, казва Матис, и “те се къпят в химикали, които съдържат много информация за околната им среда”, включително какви други видове са в езерото.

Ambystoma annulatum (Credit: Visuals Unlimited/naturepl.com)
Ambystoma annulatum (Credit: Visuals Unlimited/naturepl.com)

През някои години езерото може да е доста безопасно, така че да си заслужава да станат активни и да търсят храна. “Обаче през други години може да има много хищници наоколо”, включително канибали саламандри от същия вид, казва Матис.

Така че, ако бебетата могат да предвидят нивото на риска от хищници, когато се излюпват, и да се държат по съответния начин, имат по-голям шанс да оцелеят.

Това е начален урок по химия, който Матис сега използва по отношение на един от застрашените видове, Cryptobranchus alleganiensis.

Сега това земноводно се отглежда в защитена среда, за да се увеличи популацията му. Така че чрез “учене” на младите индивиди на неща, от които трябва да се страхуват в истинския свят, тя може да е в състояние да повиши шансовете им за оцеляване след като бъдат пуснати в дивия свят.

Този вид размножаване в защитена среда, последвано от пускане, често се нарича успешен старт. Учените ни разкриват, че онова, което учим преди да навлезем в света, може да ни даде повече от успешния старт, за който сме си мислели.

Превод: Йоанна Николова

Източник:  BBC

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close