Вие сте тук

Бан върху газовете, които спасиха озоновия слой, но сега вредят на планетата

rtssapl.jpg

 

Credit: James Akena / Reuters


Превод: Петя Христова


Поздравления за свършената работа, но за наше добро, моля, сега си вървете.

Това е съобщението, което светът изпраща на хидрофлуоровъглеродите (HFCs)химикалите, които спасиха озоновия слой, но се оказаха ескалираща заплаха за климата.

Хидрофлуорвъглеродите намират широко приложение в климатици и хладилници след 1987 година, когато Монреалският протокол наложи бан на хлорофлуоровъглеродите. Тези охлаждащи вещества изяждаха озоновия слой в стратосферата и бяха основните виновници за създалата се озонова дупка над Антарктида. Фирми за химикали като ICIи DuPont бързо направиха хидрофлуоровъглеродите главен техен заместител.

Но на среща на 15 октомври в Кигвали, Руанда, 170 от държавите подписали Монреалския протокол се съгласиха до голяма степен да преустановят употребата на хидрофлуоровъглероди до средата на века, защото са опасни парникови газове. Те се освобождават в атмосферата и по време на употреба, и когато оборудването бива изхвърлено.

Хидрофлуоровъглеродите са 4000 пъти по-потентни от въглеродния диоксид. Според сметките на UN, те са на път да добавят 0.5 градуса по Целзий към глобалното затопляне до 2100 година, а емисиите им са се увеличавали със 7 % на година, по-бързо от всеки друг парников газ.

Въпреки всичко, те имат своите фенове. „Трябва да дадем вот на благодарност за хидрофлуоровъглеродите” – казва Кийт Шайн от Редингския университет във Великобритания. „Добре е, че употребата им ще бъде преустановена. Но те ни помогнаха да излезем от трудна ситуация.”

Освен, че спасяват озоновия слой, те все пак са по-малко потентни парникови газове в сравнение с хлорофлуоровъглеродите, които заместиха. „Всъщност са помогнали за намаляването на глобалното затопляне” – твърди Шайн.

Потреблението ще достигне връхна точка

Според споразумението, постигнато в Кигали, консумацията на хидрофлуоровъглероди сред развитите страни ще достигне връх до 2019, докато Китай, Бразилия и повечето други развиващи се страни ще последват примера до 2024. Индия, Пакистан и някои държави от Персийския залив държат на отлагане до 2028. Всички държави се очаква да намалят потреблението до не повече от 20 % от нивата на пикови газове преди 2050.

Европейският съюз започна постепенното преустановяване на употребата на хидрофлуоровъглеродите още през 2011. Наличните заместители включват амоняк и въглероден диоксид. Но някои производители на химикали искат да ги заменят с хидрофлуоролефини (hydrofluoroolefins – HFOs), които нито разрушават озона, нито причиняват промяна в климата, но пък може да се разпаднат до токсични вещества.

Производството на хидрофлуоровъглероди е една от трите главни индустрии, които не бяха засегнати в Парижкото споразумение миналият декември, което постигна съгласие да се спре затоплянето до „доста под 2 градуса”. Делегатите там оставиха тази задача на подписалите Монреалския протокол.

Другите две незасегнати са международната авиацията и корабната индустрия. По-рано този месец Международна организация за гражданска авиация (ICAO) се съгласи да ограничи бъдещи повишения в емисиите през 2020, използвайки споразумения за търговски компенсации* и търговия с въглеродни емисии**. Така остава само корабната индустрия, но Международната морска организация (IMO) едва наскоро започва разговори за ограничаване на нарастващите си въглеродни емисии.

 

* Търговската компенсация представлява операция, при която продавачът се задължава да приеме стока от купувача, вместо заплащане.

 

**Търговията с въглеродни емисии позволява на държави с по-голям въглероден отпечатък да „купят” правото да изпускат още, а държавите с по-ниски емисии да отдадат на други правото си да изпускат определено количество емисии. Целта е да се позволи на частния сектор да се впише в международните споразумения, но все пак да се поддържат развитието и иновациите.


Източник: NewScientist

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close