Вие сте тук

Археолози са открили повече от 40 потънали плавателни съда в Черно море, някои на повече от хилядолетие

1

Средновековният кораб лежи на около километър дълбочина на дъното на Черно море, неговите мачти, греди и дъсчена облицовка лежат непокътнати в тъмнината в продължение на седем или осем века. Липсата на кислород в ледените дълбини е ограничила обичайното изобилие от създания, които се хранят с потънало дърво.

Тази есен, екип от изследователи спуснали робот на дълго въже, осветили останките от кораба с ярки светлини и заснели множество снимки с висока резолюция. След това компютър обединил снимките в детайлно изображение.

Археолозите датират откритието към 13. или 14. век, което отваря нов прозорец към предшествениците на плавателните съдове от 15. и 16. век, които открили Новия свят, включително тези на Колумб. Този средновековен кораб вероятно е служел на Венецианската империя, която имала предни постове в Черно море.

Никога досега не е откриван такъв тип кораб в толкова запазена форма. Важно научно откритие е квартердекът, от който капитанът можел да направлява екипаж от може би 20 мореплаватели.

„Археолозите никога не са виждали нещо подобно“ – казва Rodrigo Pacheco-Ruiz, член на експедицията на Център за морска археология към Университета в Саутхемптън, Англия. „Не можехме да повярваме на очите си.“

Фотограметрично изображение на кораб от османската епоха, който най-вероятно е потънал между 17. и 19. век. Откривателите го кръстили „Цветето на Черно море“, заради богатата украса от дърворезба, включително две големи греди с венчелистчета.
Фотограметрично изображение на кораб от османската епоха, който най-вероятно е потънал между 17. и 19. век. Откривателите го кръстили „Цветето на Черно море“, заради богатата украса от дърворезба, включително две големи греди с венчелистчета.

Забележително е, че откритието, което е само едно от над 40 корабокрушения, които международният екип наскоро открил и заснел от българското крайбрежие, е един от най-големите успехи на археологията.

По възраст плавателните съдове обхващат хилядолетие, от Византийската до Османската империя, от 9. до 19. век. В повечето случаи корабите са в толкова добро състояние, че изображенията разкриват непокътнати макари с въжета, рулове и богато украсени декорации.

„Те са удивително запазени“ – казва Jon Adams, ръководител на проекта в Черно море и учредителен директор на Морския археологически център към Университета в Саутхемптън.

Крум Бъчваров, член на екипа от Университета в Кънектикът, който отраснал в България и е ръководил други изследвания на водите ѝ, казва че скорошните открития „далеч надминаха и най-смелите ми очаквания“.

Отделни експерти казват, че хрониките на дълбоководната археология съдържат малко, ако изобщо някакви, сравними обхвати на открития, в които корабокрушения се оказват толкова изобилни, разнообразни и добре запазени.

Фотограметрично изображение на кърма на кораб от Османската епоха, което показва макари с въжета и лост с изпипана дърворезба. Липсата на кислород в ледените дълбини на Черно море оставили останките относително непокътнати. 
Фотограметрично изображение на кърма на кораб от Османската епоха, което показва макари с въжета и лост с изпипана дърворезба. Липсата на кислород в ледените дълбини на Черно море оставили останките относително непокътнати.

„Това е страхотна история“ – казва Shelley Wachsmann от Института по морска археология към Texas A&M University. „Можем да очакваме истински принос към познанията ни за античните търговски пътища.“

Стоките, които се разменяли в Черно море, включвали зърно, кожа, коне, масло, платове, вино и хора. Татарите превърнали християните в роби, които били превозвани до места като Кайро. За европейците морето осигурявало достъп до северното разклонение на Пътя на коприната и внасяли коприна, сатен, мускус, парфюми, подправки и бижута.

Има сведения, че Марко Поло посетил Черно море, а италиански търговски колонии осейвали бреговете му. Ползите били толкова големи, че през 13. и 14. век Венеция и Генуа водили редица битки за контрол над търговските пътища, включително тези в Черно море.

Brendan P. Foley, археолог от Woods Hole Oceanographic Institution в Кейп Код, Масачузетс, казва, че доброто състояние на корабите предполага, че много предмети в корпусите им вероятно също са непокътнати.

„Може да откриеш книги, пергаменти, документи“ – казва той в интервю. „Кой знае колко от тези неща са били транспортирани? Сега имаме възможността да разберем. Невероятно е.“

Експертите казват, че успехът в българските води може да подтикне други народи, които контролират части от Черно море, да се присъединят към археологическото търсене. Това са Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна.

Д-р Foley, който е изследвал редица от корабокрушенията в Черно море, казва че по цялото протежение на морето несъмнено има десетки хиляди изгубени кораби. „Всичко, което потъва там, ще бъде запазено“ – добавя той. „Те няма да изчезнат“.

В продължение на векове Черно море е натоварен воден път, който обслужвал Балканите, Евразийските степи, Кавказ, Мала Азия, Месопотамия и Гърция. Морето отдавна очаква археолозите, защото те знаят, че в дълбоките му води има малко кислород, което е рядкост за големите водни басейни.

Големите реки на Източна Европа – Дон, Дунав и Днепър – вливат толкова много сладка вода в морето, че се формира постоянен слой над плътните, солени води от Средиземно море. В резултат, кислородът от атмосферата, който се смесва лесно със сладката вода, никога не прониква в тъмните дълбини.

През 1976 година Willard Bascom, първи привърженик на океанографията, в своята книга “Deep Water, Ancient Ships” нарича Черно море уникално сред световните морета и пръв кандидат за проучване и открития.

Фотограметрично изображение на византийски кораб, датиращ вероятно от 9. век. Насложеното изображение показва един от свързаните с въже роботи на експедицията, който снима изгубените кораби.
Фотограметрично изображение на византийски кораб, датиращ вероятно от 9. век. Насложеното изображение показва един от свързаните с въже роботи на експедицията, който снима изгубените кораби.

„Човек се изкушава“, пише той, „да започне издирване там, въпреки огромният размер на морското дъно, което трябва да бъде проучено“.

През 2002 година Robert D. Ballard, изследовател на потъналия Титаник, провел експедиция в Черно море, в която открили останки от кораб на 2400 години, натоварен със съхранени глинени буркани от античността. В един от корабите имало останки от едра риба, която е била изсушена и нарязана на парчета – популярна храна в Древна Гърция.

Новият екип казва, че е получил разрешение за проучване от българското Министерство на културата и от Министерство на външните работи, което ограничава изследването само до икономическата зона на държавата, която покрива хиляди квадратни километра и стига до дълбочина повече от километър.

Въпреки че официалното име на екипа е Морски археологически проект „Черно море“, или МАП „Черно море“, той изтегля също и утайки, за да разбере как покачващите се води на морето са погълнали предишни земни повърхности и човешки селища.

Членовете на екипа, изброени на сайта му, включват Българския национален археологически институт, Българския център за подводна археология, Швейцарския университет Содерторн и Гръцкия център за морски проучвания.

Илюстрация на кораба, открит в Черно море, според начина, по който изследователите вярват, че е изглеждал по време на своя апогей.
Илюстрация на кораба, открит в Черно море, според начина, по който изследователите вярват, че е изглеждал по време на своя апогей.

Финансов поддръжник на проекта е фондация „Експедиция и образование“, регистрирана във Великобритания, чиито дарители желаят да останат анонимни, казват членовете на екипа. Д-р Adams от Университета Саутхемптън, научен ръководител на екипа, го описва като катализиращо академичната индустрия партньорство за най-големите проекти „от този тип, подемани някога.“

Публично не се знае нищо за разходите, вероятно големи, по изследванията на Черно море, които ще продължат 3 години. Усилията започнали миналата година с огромен гръцки кораб, докато правели предварително проучване. Тази година основният плавателен съд бил Stril Explorer, кораб с британско знаме, носещ площадка за кацане на хеликоптери, който обикновено обслужва подводните тръбопроводи и устройствата на офшорната петролна индустрия.

Вместо това, археолозите на кораба спуснали усъвършенстваните си роботи, за да търсят древни останки и изгубена история.

В интервю д-р Pacheco-Ruiz от Университета в Саутхемптън казва, че гледал мониторите до късно една нощ през септември, когато подводният робот осветил огромен кораб с висока степен на запазеност.

„Останах безмълвен“ – спомня си той. „Когато видях въжетата, не можех да повярвам на очите си. Все още не мога.“

Превод: Никол Николова

Източник: New York Times

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close